Не само възпитанието вкъщи има нужното значение за развитието на детето. Това, което научи и усвои в училище се помни цял живот. Още от първи клас, на
Не само възпитанието вкъщи има нужното значение за развитието на детето. Това, което научи и усвои в училище се помни цял живот. Още от първи клас, на дедето се дават купища уроци и домашни, които то трябва да подготви изрядно,понякога само с мисълта за шестицата. Помагат ли обаче безбройните упражнения, непрестанно зубрене на учебниците и страха от двойки и забележки на децата да се превърнат в съзнателно личности? Нещата, които наистина трябва да увоят са тези, които биха им послужили в занапред и то във всеки един момент.
Основни умения и знания: Важното, което децата трябва да учат в училище
Образованието играе ключова роля в формирането на бъдещето на децата ни. Въпросът „На какво наистина трябва да учат децата в училище?“ задължително привлича вниманието на родители, учители и образователни институции. В днешното бързо променящо се общество, най-важното е да се разработят основни умения и знания, които ще подготвят децата за успех в бъдещето. Това включва не само академични предмети като математика и езици, но и важни житейски умения като критично мислене, комуникация, проблемно решаване и емоционална интелигентност. В този абзац ще обсъдим защо ученето на такива умения и знания е от съществено значение за бъдещето на децата ни и как образователните институции могат да подкрепят развитието им в тези аспекти.
Едно от най-важните неща на които би трябвало да учат подрастващите е способността да мислят и разсъждават, да имат увереност и креативен подхос, а не да повтарят като папагали заученото от учебниците без да влагат нищо в това.
Второто много значимо нещо е да бъдат научени на способността да приемат критики, ако са градивни.
Понякога определен предмет е труден за някои деца и те не могат да усвоят материала добре или пък не са се справили подобаващо със задачите по матетика. Важното е да приемат лошата оценка или критика и да се потрудят повече другият път. Една четворка или петица не е такава трагедия.
Третото нещо, което също се пренебрегва е толерантният подход.
В училище често напередите се подиграват и тормозят „зубърите“ или пък заможните и по-скъпо облечени младежи са надменни и се смеят на тези, със скромно облекло или по-различен външен вид.
Толерантността не е поредния урок, а би трябвало поне да се провеждат повече дискусии за тея и децата да бъдат научени да приемат всички останали за равни и да не съдят книгата по корицата.
И четвъртото нещо, което кой знае защо не преподава е съдействието при избор на професионален път.
Понякога за младия човек е трудно да реши в каква посока ще тръгне като завърши гимназия, дори да е силен по доста предмети. Не би било зле ако се провеждаха занимания, които дават реален шанс на всеки учащ да покаже в какво е най-добър и да бъда подкрепен да се развива само в тази област. Затрупването с купища информация от многобройни области не помага за правилен и съзнателен професионален избор, а само усложнява нещата.
Утъпканата и еднообразната пътека на образователната система не може да даде всичко необходимо на едно дете. Ето защо то трябва да научи истински важните неща извън класната стая.